Казвам, че те мразя, а все още те обичам

опитвам се в заблуда да живея.

И ден след ден от себе си се отричам,

а ако знаеш как това най-много мразя.

И се чувствам чужда, някак фалшива.

изградена от безброй лъжи -

принудена от любовта си да се отрича,

макар всичко в мен да крещи, че така боли.

И сърцето иска всичко да ти разкрия,

а аз пред теб безмълвна пак стоя.

Тъгата в очите опитвам се да скрия,

животът ми се превърна във фалш, в лъжа.

Вътре в мен душата бавничко умира,

а лицето от фалшивата усмивка грее.

Сърцето за теб да пита не спира

и ден след ден гасне, тлее.

И се уча без теб да живея

Трудно е, щом себе си не мога да съм.

Фалшива. Със смях през сълзи се смея.

Далеч от теб, дори на себе си чужда съм.

И хората ме мислят за щастлива,

а така фалшива съм сега.

Маската добре ме прикрива,

скрива моята тъга.