Нали ви казах вчера, що съм тук.
Що в Оливуд не сакам да поема.
Сида си днес под некакъв гюрук
на кафине, попийвам си и дрема.
Голема скука, никакъв емоушън.
И ногу жега, га чи съм в Нивада,
а сервитьора ма поглежда лошо
и мисли да ма стриже кат ливада.
Мъ аз нали си знам какъв съм пич,
поръчвам водка пак и не ми пука.
То сенчесто, подухва, теферич,
народ минава, нема да изкукам.
След третата дойде и фантазето,
приставих си скалистити баири.
Мустанги тичат, кат коне са дето.
Бе вестърн гачи, нема са нервираш!
Извиквъм сирвитьора кат шериф
пуказвам две, щот мой да са закучи.
Пуглеждам столъ и изпадъм в сриф...
Ду мен сиднала Моника Белучи.
Баси фантазето... Онемях!!!
Не мож'да бъди! Га са набалбочих.
Не са хилети! Мен не мий до смях.
А тя усмихна съ и с пръста си мъ сочи.
Извиках сервитьора с ногу зор.
Седни - му викам - да та запозная!
А той мъ гледа, като гладен пор:
Я - вика - плащай и си заминавай!
Платих му, посли бавну към дома.
Разказах на кумшийти за Белучи
Пиянски приказки - утсечи ми ина.
На ней Де Вито белким и са случи.
© Хухавел Кайлъшки Все права защищены
Чуда са, да ви тенксвам ли, или да не ви тенксвам,
ама ай, ша ви тенксвам, да ни земити да кажити, че съм прустак
Тенкю от дедо!!!