18 июн. 2024 г., 10:31

Фейк, но не само нюз

590 0 1

Живеем във фалшиви времена.

Усет ако имаш даже малко,
виждаш колко срамно, колко жалко,

примирено свели сме глава,

между вечно свити рамена.

 

Стискаме повърхностни мечти.
Лъжем се, че идват от сърцето.

Истинското веч ни е отнето,

сменено с фалшиво що блести

и заслепява нашите очи.

 

Общество привикнало с фалша,

не умее да ги различава двете,

изкуствено или пък живо цвете.

И няма как да не се плаша,

щом в тази безподобна каша -

 

- без значение от класа, раса,

образование или позиция,

от грамотност и дикция,

мнозинството от обществената маса

старателно полива пластмаса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е ужасно това. Трагична е тази съдба на обществото ни, пък не само и на нашето.
    "...Общество привикнало с фалша,

    не умее да ги различава двете,

    изкуствено или пък живо цвете.

    И няма как да не се плаша,

    щом в тази безподобна каша -



    - без значение от класа, раса,

    образование или позиция,

    от грамотност и дикция,

    мнозинството от обществената маса

    старателно полива пластмаса."

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...