Феникс

weltschmerz (Лора)
29 26

7 февр. 2008 г., 19:07

Поэзия

620 0 3

И вървя, вървя, не спирам,

няма кой да ме спре!

Сега се раждам,

не мисля да умирам,

но не мисля да я лъжа, смъртта.

Раждам се с всеки лъч топлина,

раждам се вечер, доволна от вчера,

раждам се сутрин, за да ме има днес,

раждам се с всяка обида,

с всяка лъжа… Сълзите са моето кръщение.

Раждам се, когато се уча да обичам,

живея с мечтите, тичам с вятъра,

какво като съм сама.

И смея се, и вярвам - и мен ще обичат,

ще видят порива на моята душа.