Atlantis (Виктория)
3 3
7 янв. 2010 г., 21:32

Феникс 

  Поэзия » Любовная
585 0 5

Защо човек умее да се смее,

дори когато вътрешно умира... и боли???...

И защо сърцето има тая сила,

дори когато с обич те убива,

животa ти със монотонен ритъм да държи???...

Не трябва ли с дъха ти секващ да замира?

Да спре поне за миг... да помълчи...

Минутка отдих само... да ти даде...

И после пак да продължи...

Защо душата ми кърви, но не умира?

И защо ли Бог тъй чувствена ми я продаде?

Със сълзи ли ще я изплащам цял живот?

И малко ли му беше туй

ами и без да ме попита

без време с безсмъртие я надари???...

Душа ли е това?... Едва ли...

По-скоро... падаща звезда...

****

Звезда ли казах?! Не, едва ли...

И друг път съм го виждала това...

Душата ми е птица златна -

самотен феникс в пепелта...

О, Боже, колко силно аз желая

в небесната ти синева

отново цял и силен да политне

с разтворени над мен крила...

© Виктория Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??