Феникс
След мрачния погром на бурите,
след сълзите, страха и самота,
след огнения бич на думите
събирам аз трохи от доброта.
Душата - на парчета разпиляна,
пълзейки, аз я търся във калта,
Намирам смисъл да го правя -
безсмислен е живота без душа.
Събраните парчета ще ме вдигнат,
ще видя слънцето след нощната тъма,
ще стана и калта аз ще изтрия.
Животът чака ме… не съм сама…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Тодорова Все права защищены
