След мрачния погром на бурите,
след сълзите, страха и самота,
след огнения бич на думите
събирам аз трохи от доброта.
Душата - на парчета разпиляна,
пълзейки, аз я търся във калта,
Намирам смисъл да го правя -
безсмислен е живота без душа.
Събраните парчета ще ме вдигнат,
ще видя слънцето след нощната тъма,
ще стана и калта аз ще изтрия.
Животът чака ме… не съм сама…
© Таня Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
