Флагове
бели платна, които едва се поклащат.
Остави този вик на чайките, пълен с тревожен
копнеж – нека поглъщат дробовете вятъра
идващ.
Остави очите, нека пътуват зад хоризонтите –
падащи листи.
И намери този ъгъл на времето – на любовта
“ когато “ тук “ и “ там “ престане да е от значение “ *
и онази мъка, която дълбае въздухът
стане скокът,
стане удар на криле,
водата дълбока във щерна,
вечният миг на движението неподвижно.
Флагове!
*Т.С Елиът
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Пангелов Все права защищены