26 мая 2007 г., 21:08

Фонтанът на живота

770 0 1

В безизходните дебри на съмненията,
из ямите в усойните пътеки на живота,
обречено  се следват  поколенията,
отчаяно на дверите на бъдещето хлопат!

Навличат върху наследените си дрипи
нов кат научна псевдовяра и надежда!
Лъжовни смисли и стремежи си измислят,
след себе си и неродените повеждат!

Открехнатото, непристъпно бяло на поета
понякога просветва на дълбокото на ямата,
иконата на истината - печат или портрет е,
реален образ или тълкувание на някого!

И в таз последна стъпка преди бездната,
забил пети инато оптимизмът на поетите
се вкопчил във ръчицата мъничка на детето,
която дръзко мята във фонтана му монетите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и от мен, Катя!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...