26 мая 2007 г., 21:08

Фонтанът на живота

764 0 1

В безизходните дебри на съмненията,
из ямите в усойните пътеки на живота,
обречено  се следват  поколенията,
отчаяно на дверите на бъдещето хлопат!

Навличат върху наследените си дрипи
нов кат научна псевдовяра и надежда!
Лъжовни смисли и стремежи си измислят,
след себе си и неродените повеждат!

Открехнатото, непристъпно бяло на поета
понякога просветва на дълбокото на ямата,
иконата на истината - печат или портрет е,
реален образ или тълкувание на някого!

И в таз последна стъпка преди бездната,
забил пети инато оптимизмът на поетите
се вкопчил във ръчицата мъничка на детето,
която дръзко мята във фонтана му монетите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и от мен, Катя!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...