26 may 2007, 21:08

Фонтанът на живота

  Poesía
763 0 1

В безизходните дебри на съмненията,
из ямите в усойните пътеки на живота,
обречено  се следват  поколенията,
отчаяно на дверите на бъдещето хлопат!

Навличат върху наследените си дрипи
нов кат научна псевдовяра и надежда!
Лъжовни смисли и стремежи си измислят,
след себе си и неродените повеждат!

Открехнатото, непристъпно бяло на поета
понякога просветва на дълбокото на ямата,
иконата на истината - печат или портрет е,
реален образ или тълкувание на някого!

И в таз последна стъпка преди бездната,
забил пети инато оптимизмът на поетите
се вкопчил във ръчицата мъничка на детето,
която дръзко мята във фонтана му монетите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и от мен, Катя!
    Хубав стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....