Форма на живот
Не искам за теб да съм обикновена...
А песенно да се нося и ветрено...
През деня да политам, нощем да прииждам
и глътчица въздух силно да вдишвам.
Ще чакам миг със време да се влюби,
както планина - с морски дюни...
А хубавото се търкаля някъде...
Или опират му до кокъла с ножа...
И засяда в плитчина - лагуна,
като прободена риба с харпуна...
Трябва нещо да се пожертва -
да настъпи покой и нежност...
И хубавото изпреварва, случва се.
Звезди над главите ни струпват се.
Ридаят ангели, щастливи.
И всички поверия са верни...
А аз жена... необикновена.
А песенно да се нося и ветрено...
През деня да политам, нощем да прииждам
и глътчица въздух силно да вдишвам.
Ще чакам миг със време да се влюби,
както планина - с морски дюни...
А хубавото се търкаля някъде...
Или опират му до кокъла с ножа...
И засяда в плитчина - лагуна,
като прободена риба с харпуна...
Трябва нещо да се пожертва -
да настъпи покой и нежност...
И хубавото изпреварва, случва се.
Звезди над главите ни струпват се.
Ридаят ангели, щастливи.
И всички поверия са верни...
А аз жена... необикновена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
