9 сент. 2009 г., 21:39

Фрустрация 

  Поэзия
949 0 1

Вървя по пътищата на нощта,

а Тя наднича през очите ми и пита:

"Накъде така?"

Сам, опустошен, омърсен до болка,

крещя онемял.

Недостигнал, недокоснал, неосъществен -

как да отговоря!?

Когато истината е бръснач, разсичащ мисли и артерии,

но въпреки това

аз дишам.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??