Фрустрация
Вървя по пътищата на нощта,
а Тя наднича през очите ми и пита:
"Накъде така?"
Сам, опустошен, омърсен до болка,
крещя онемял.
Недостигнал, недокоснал, неосъществен -
как да отговоря!?
Когато истината е бръснач, разсичащ мисли и артерии,
но въпреки това
аз дишам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Попова Все права защищены