Sep 9, 2009, 9:39 PM

Фрустрация 

  Poetry
859 0 1

Вървя по пътищата на нощта,

а Тя наднича през очите ми и пита:

"Накъде така?"

Сам, опустошен, омърсен до болка,

крещя онемял.

Недостигнал, недокоснал, неосъществен -

как да отговоря!?

Когато истината е бръснач, разсичащ мисли и артерии,

но въпреки това

аз дишам.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??