15 янв. 2008 г., 11:48

г-жа Анорексия

1.1K 0 7
 

 

г-жа Анорексия

 

 

На мода са костите,

светът се превърна в костница.

Месото държиме  в хладилна витрина.

 

А кости ни гледат от всяко списание,

лицево-челюстни усмихват се празно,

забравили думата вкус.

 

Къркори коремът отдавна изпразнен.

Калкулатори цъкат злокобно,

калории се смятат дори и на ум.

 

Тазове, крайници клатят се бясно,

като завършек на всяко предаване.

 

На жените гърди не останаха,

стопиха ги още в началото.

 

Спокойно сега ги пълнят изкуствено,

но само гърдите, за другото - надежда умряла.

 

Вижте  жестоката армия на г-жа Анорексия,

модерна пандемия,

по-дебели единственно от смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш много различно, определено се открояваш!!!
    Продължавай да пишеш, имаш талант!
  • !!!!!!!!!!
    Много добро попадение!
  • идеята е страхотна право в целта
  • Поздравления за прекрасния стих и позицията ти!!!Браво,Мими!!!
  • За съжаление е така!Болезнено е...анорексията отнема много животи...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...