15 янв. 2008 г., 11:48

г-жа Анорексия

1.1K 0 7
 

 

г-жа Анорексия

 

 

На мода са костите,

светът се превърна в костница.

Месото държиме  в хладилна витрина.

 

А кости ни гледат от всяко списание,

лицево-челюстни усмихват се празно,

забравили думата вкус.

 

Къркори коремът отдавна изпразнен.

Калкулатори цъкат злокобно,

калории се смятат дори и на ум.

 

Тазове, крайници клатят се бясно,

като завършек на всяко предаване.

 

На жените гърди не останаха,

стопиха ги още в началото.

 

Спокойно сега ги пълнят изкуствено,

но само гърдите, за другото - надежда умряла.

 

Вижте  жестоката армия на г-жа Анорексия,

модерна пандемия,

по-дебели единственно от смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш много различно, определено се открояваш!!!
    Продължавай да пишеш, имаш талант!
  • !!!!!!!!!!
    Много добро попадение!
  • идеята е страхотна право в целта
  • Поздравления за прекрасния стих и позицията ти!!!Браво,Мими!!!
  • За съжаление е така!Болезнено е...анорексията отнема много животи...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...