Гавраил и... магарешки бодил
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
/ Преразказвам ви с усмивка! /
Веднъж решихме с моя Гавраил
колата да запалим и потеглим.
Помислихме - без дЕцата ще сме хаир
и бързичко на баби ги връчИхме.
Разпънах картата на нашата страна
и мижом, с пръст, от раз реших -
където случи се. И за беда,
в далеееечен манастир аз пръст забих.
И пътьом, на мъжО му се... дос-а.
Ами сега? Завой подир завои.
Е, спряхме. Клекна в нивичка една,
сред бурени, високи боя му.
МинА се време, чу се страшен вик
и на прибежки мъж ми галопира.
С изути гащи, с дирник снежно бял.
От там стърчат... магарешки бодили.
Тооо, не бяха тръне, не бяха чудеса,
докато шипчетата му отзад измъкна.
Пък после казах му, 'ма на шега:
ИпОти ма! И по-добре да бе ос-л са!
Щях лесно, на мига, да та полея -
да са умиеш от шишето със вода.
А тъй, със тоз бодил, на поразия
та пощих час, ма май че... бадева.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
