/ Преразказвам ви с усмивка! /
Веднъж решихме с моя Гавраил
колата да запалим и потеглим.
Помислихме - без дЕцата ще сме хаир
и бързичко на баби ги връчИхме.
Разпънах картата на нашата страна
и мижом, с пръст, от раз реших -
където случи се. И за беда,
в далеееечен манастир аз пръст забих.
И пътьом, на мъжО му се... дос-а.
Ами сега? Завой подир завои.
Е, спряхме. Клекна в нивичка една, ...