4 апр. 2021 г., 00:04  

Болка

648 0 0

Народът гръб превива, плаче,

на надеждата само се опира.

В живота си тъжен, невзрачен

опитва се изход да намира.

Искат утре да му сложат хомота,

да затъне пак в кал до шия.

Кога хубав ще стане живота -

разочарованието си не крия!

Съвестта ми крещи, вика,

че много неща тук се опорочиха!
Алчността, некадърността, корупцията

днес* господстват в тая държава,

вярвам в закона и конституцията,

но не искам статуквото да продължава!

 

*Стихотворението е писано на 3 април, ден преди изборите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...