4.04.2021 г., 0:04  

Болка

652 0 0

Народът гръб превива, плаче,

на надеждата само се опира.

В живота си тъжен, невзрачен

опитва се изход да намира.

Искат утре да му сложат хомота,

да затъне пак в кал до шия.

Кога хубав ще стане живота -

разочарованието си не крия!

Съвестта ми крещи, вика,

че много неща тук се опорочиха!
Алчността, некадърността, корупцията

днес* господстват в тая държава,

вярвам в закона и конституцията,

но не искам статуквото да продължава!

 

*Стихотворението е писано на 3 април, ден преди изборите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...