17 авг. 2012 г., 11:44

Герои

611 0 0

Герои

Сила, любов, смелост,
слети в едно цяло.
Смърт, ала и вечност,
живеещи в едно тяло.

Познавам ли те,
ти, която можеш
само със сърце
небето да разтвориш?

В очите ти - утеха,
но зад нея крие се тъга.
Прегръдката ти - ласка,
ала родена е от самота.

Ти си там - пред мен -
всеотдайна и красива.
Ти си там - пред мен -
обикновена, а неповторима.

Познавам ли те,
ти, който можеш
само със сърце
небето да разтвориш?

В движенията ти - сила,
но крие се зад нея слабост.
Ръката ти - закрила,
ала родена е от плахост.

Ти си там - пред мен -
величествен и непобедим.
Ти си там - пред мен -
обикновен, а неповторим.

Познавам ли ви,
вие, които можете,
от нищото започнали,
чудеса да сътворите?

И всеки ден безмерна смелост,
която ражда се сред страх,
не от вашето страдание  и болест,
а от това, което покосява нас.

На нашето време сте героите,
ала само боговете не кървят...
Само ако можеше
сърцата ваши вечно да туптят!

15.01.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...