7 апр. 2018 г., 03:18

Гибел

593 1 0

 

Не зная, защо сме тъй безлики.

Към проблемите сме безразлични.

Твари злобни и нищожни.

Пропити от омраза двулики същества.

Обичта е чувство непознато.

Опиянени от злоба, замаяни от нищета.

Син посяга на майка и баща.

Баща убива своите деца.

Светът едва пълзи,

гърчи се като стоножка.

Задушава се безпомощен.

 Но продължава да мълчи.

Потъваме в забвение.

Грохнали от старостта.

Дори не се поглеждаме в очите.

Свеждаме глава.

Човек, човека  душата вади.

Коли, беси без пощада.

Злобее, завист го тормози.

Мачка прави те пихтия.

Боже, помогни на нам, твоите чада.

Да не бъдем злобни лицемери.

Да не бъдем жалки същества.

Да не бъдем грешни спрямо своите деца.

Помогни ни боже!

Нека бъдем майки и бащи.

Нека бъдем синове и дъщери.

Себе си да преоткрием.

 Да бъдем по наше му добри.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...