7 abr 2018, 3:18

Гибел

  Poesía » Civil
591 1 0

 

Не зная, защо сме тъй безлики.

Към проблемите сме безразлични.

Твари злобни и нищожни.

Пропити от омраза двулики същества.

Обичта е чувство непознато.

Опиянени от злоба, замаяни от нищета.

Син посяга на майка и баща.

Баща убива своите деца.

Светът едва пълзи,

гърчи се като стоножка.

Задушава се безпомощен.

 Но продължава да мълчи.

Потъваме в забвение.

Грохнали от старостта.

Дори не се поглеждаме в очите.

Свеждаме глава.

Човек, човека  душата вади.

Коли, беси без пощада.

Злобее, завист го тормози.

Мачка прави те пихтия.

Боже, помогни на нам, твоите чада.

Да не бъдем злобни лицемери.

Да не бъдем жалки същества.

Да не бъдем грешни спрямо своите деца.

Помогни ни боже!

Нека бъдем майки и бащи.

Нека бъдем синове и дъщери.

Себе си да преоткрием.

 Да бъдем по наше му добри.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...