Гласът на любовта

Бездънните ями на горест горчива
поглъщат искрата на звездна любов.
Но аз съм голяма и чувствам те жива
написах те, Обич, в ред – Благослов...

Разбивам клишета, мечтая красиво,
по вятъра пръснала гъста мъгла.
В зелени полета подскачам игриво,
развяла с безгрижие буйна коса.

И искам, и мога звездите далечни
да паля с частица от моя пожар.
Капчица огън съм – мисъл извечна
на тебе обрекла най-светлия дар.

Устни – жарава и топло сърце,
галещи пръсти на сини простори.
Вяра ти давам и свято небе –
чуй ме, Любов, как тихо говоря...

18.02.2018 г.
Бадемов Цвят