25.03.2018 г., 19:23

Гласът на любовта

795 1 0

Бездънните ями на горест горчива
поглъщат искрата на звездна любов.
Но аз съм голяма и чувствам те жива
написах те, Обич, в ред – Благослов...

 

Разбивам клишета, мечтая красиво,
по вятъра пръснала гъста мъгла.
В зелени полета подскачам игриво,
развяла с безгрижие буйна коса.

 

И искам, и мога звездите далечни
да паля с частица от моя пожар.
Капчица огън съм – мисъл извечна
на тебе обрекла най-светлия дар.

 

Устни – жарава и топло сърце,
галещи пръсти на сини простори.
Вяра ти давам и свято небе –
чуй ме, Любов, как тихо говоря...

 

18.02.2018 г.
Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...