Гледаш ме...
Гледаш ме - мълчешком -
най-ранената от душите ми -
сбогом!
Пак за никъде тръгвам.
Не е особено, нито затрогващо.
Аз и мечтата -
поредната пропаст...
Ще си поплача - ставайки.
Раната бавно ще заприлича
на другите белези.
От любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Гичева Все права защищены