7 мая 2010 г., 11:22
Глуха и сляпа...
Ти си сляпа, любов. Недовиждаш.
За да видиш, че светът си е свят,
колко диоптъра не ти стигат?
А в зениците облаци плуват.
Ти си глуха, любов. Недочуваш.
Що говорят след теб, как те плюят.
Още можеш, Любов, да прощаваш,
но едва ли за това ще те любят.
Ти си нямаш нозе. Ти политаш.
Две криле са очите ти ясни.
Там, сред облаци бели, дочуваш
мелодичните, истински песни.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Внимание! Които чете... остава без нозе!
-
Прекрасно е!!!
"Слепец е онзи, който силно люби.
Незрящ, до пропастта стои.
След миг... и Любовта ще го погуби,
щом нежната й длан го улови."
http://www.youtube.com/watch?v=NR7PAs-v7CY&feature=player_embedded -
Каквато и да я наричат, ЛЮБОВТА си остава ЛЮБОВ и е прекрасна...дори и когато ни причинява болка понякога ....хубав стих, Джейни!
-
Джейни, идеята е прекрасна, но с леко размити очертания. Кройката е с 2 номера по- голяма.
-
Мелодия-песен си написала не за човека, а за най-хубавото при хората - чувствата един към друг! Хубаво, нестандартно, много поетично!
-
-
"Ти политаш.
Две криле са очите ти ясни..." И ми е достатъчно....
Поздрав! -
Едва ли е сляпа и глуха?Птегръдка!
-
Чудесно , много трогателно !
-
Да... идва като принцеса, а си тръгва като повлекана!
Поздрав Джейн! -
Хубаво е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
