Ти си сляпа, любов. Недовиждаш.
За да видиш, че светът си е свят,
колко диоптъра не ти стигат?
А в зениците облаци плуват.
Ти си глуха, любов. Недочуваш.
Що говорят след теб, как те плюят.
Още можеш, Любов, да прощаваш,
но едва ли за това ще те любят.
Ти си нямаш нозе. Ти политаш.
Две криле са очите ти ясни.
Там, сред облаци бели, дочуваш
мелодичните, истински песни.