2 июн. 2009 г., 20:00

Глуха тишина

658 0 2

 

 

 

Глуха тишина.

 

Не ми се пише,

не искам да чета.

Тъгата е слабост,

и какво от това.

 

То и любовта,

и влюбванията

причиняват мъка,

носят тъга.

 

 Глухо онемяване -

на кого и защо да доказваш,

че има смисъл

от самоизява.

 

Денят заглъхва с ръмжене,

странно тихо е наоколо.

Празна мисъл, досаден будилник,

нищо не е мило, всичко е противно.

 

1юни2009

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Братан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Такива обречени дни имаме всички...Усмихни се...Може би ще намериш за какво или на кого да подариш усмивка поне...Когато мен ме боли,поглеждам в очите на децата и там намирам липсващата ми усмивка...
  • Тъжно е.Дано да е временно състояние. А стихът е хубав.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...