9 сент. 2014 г., 07:54

Глупак

745 0 0

Родих се, израстнах, живях
по всички неписани правила.
И когато разбрах всички тях,
остана само таз привидна доброта.

 

Прехвален, несломим, сериозен
сякаш създаден точно за тоз свят.
При все съзнанието ми скроено тъй грозно
и духа ми с глупостта навеки слят.

 

Ала умът човешки всичко преправя.
Изкроил сам тази жалка особа,
той пак с нея се справя
копаейки си сам бавно гроба.

 

Ала той знае - в него не ще влезе.
Ако ще дяволът сам вътре да го натика,
той пак триумфално ще излезе,
сменил отново с добродушен лика.

 

И отново ликът мой е преправен и ясен,
отново съм аз тъй добър.
А в ума ми - реже сатър,
и нарязва всички дела нечестни.

 

И въпреки всичко дотук,
и че в мен всеки би повярвал пак,
с мислите си аз си оставам боклук,
какво съм повеч от последния глупак?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Пенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...