Родих се, израстнах, живях
по всички неписани правила.
И когато разбрах всички тях,
остана само таз привидна доброта.

Прехвален, несломим, сериозен
сякаш създаден точно за тоз свят.
При все съзнанието ми скроено тъй грозно
и духа ми с глупостта навеки слят.

Ала умът човешки всичко преправя.
Изкроил сам тази жалка особа,
той пак с нея се справя
копаейки си сам бавно гроба.

Ала той знае - в него не ще влезе.
Ако ще дяволът сам вътре да го натика,
той пак триумфално ще излезе,
сменил отново с добродушен лика.

И отново ликът мой е преправен и ясен,
отново съм аз тъй добър.
А в ума ми - реже сатър,
и нарязва всички дела нечестни.

И въпреки всичко дотук,
и че в мен всеки би повярвал пак,
с мислите си аз си оставам боклук,
какво съм повеч от последния глупак?