16 мар. 2010 г., 11:25

Глътка въздух

694 0 0

Глътка въздух

Вземи малка глътка от мен.
Като въздух ме вдишай.
Недей се вини безвъзвратно.
И облачно пак ще е ден.
Бавно взимай, издишай
и пак поеми необятно.

Потъпках словата си аз.
И лицето си смачках
и хвърлих в незнайни води.
Оплетох се в грях (или страст),
но сега с плаха крачка
към себе си ти ме води.

Презряна и блудна съм, знам,
не за теб, а за мене,
но дишай, издишай ме ти.
Пречистен си нощем, но сам.
Със взаимното денем
и глътката въздух вземи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...