16.03.2010 г., 11:25

Глътка въздух

696 0 0

Глътка въздух

Вземи малка глътка от мен.
Като въздух ме вдишай.
Недей се вини безвъзвратно.
И облачно пак ще е ден.
Бавно взимай, издишай
и пак поеми необятно.

Потъпках словата си аз.
И лицето си смачках
и хвърлих в незнайни води.
Оплетох се в грях (или страст),
но сега с плаха крачка
към себе си ти ме води.

Презряна и блудна съм, знам,
не за теб, а за мене,
но дишай, издишай ме ти.
Пречистен си нощем, но сам.
Със взаимното денем
и глътката въздух вземи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...