Гнездото
Гнездото
========
В зората на едно неделно утро,
ухаещо на люляци и младост,
две лястовички, сгушени уютно
в гнездото си, преливаха от радост.
Навярно са се любили доскоро,
навярно до небето са летели,
а после са притихнали в отмора,
на пухче от глухарче за постеля.
Човекът храносмилаше от снощи,
през постите облажил се безбожно,
за сто проблема мислеше – и още:
— Животът е безспорно нещо сложно!
Подразни се от влюбените птици,
балкона му нацвъкали безсрамно.
Присви от яд кървясали зеници,
лицето му от грозни мисли пламна.
Излезе с брадва в двора и отсече
от крушата, дебела, яка сопа
и малкото гнездо, което пречи,
с земята изравни от чиста злоба.
Закуси после кротко пред екрана
и цъкаше с език на новините.
Едни се сбили в София пияни,
на друг обрали вилата във Китен.
Прекръсти се човецецът набожно
и с чиста съвест влезе в хоремага.
До залез двете птичета тревожно
кръжаха над града. А Господ плака!
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
