Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
25.05.2016 г., 20:32 ч.

Гнездото 

  Поезия
629 1 7

Гнездото
========
В зората на едно неделно утро,
ухаещо на люляци и младост,
две лястовички, сгушени уютно
в гнездото си, преливаха от радост.

 

Навярно са се любили доскоро,
навярно до небето са летели,
а после са притихнали в отмора,
на пухче от глухарче за постеля.

 

Човекът храносмилаше от снощи,
през постите облажил се безбожно,
за сто проблема мислеше – и още:
— Животът е безспорно нещо сложно!

 

Подразни се от влюбените птици,
балкона му нацвъкали безсрамно.
Присви от яд кървясали зеници,
лицето му от грозни мисли пламна.

 

Излезе с брадва в двора и отсече
от крушата, дебела, яка сопа
и малкото гнездо, което пречи,
с земята изравни от чиста злоба.

 

Закуси после кротко пред екрана
и цъкаше с език на новините.
Едни се сбили в София пияни,
на друг обрали вилата във Китен.

 

Прекръсти се човецецът набожно
и с чиста съвест влезе в хоремага.
До залез двете птичета тревожно
кръжаха над града. А Господ плака!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??