17 янв. 2024 г., 23:31

Години се трупат

693 2 2

Години се трупат
(Онегинска строфа)

Автор - Величка Николова – Лита


Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф!
Натрупахме болки тревожни в душите
и късчета дребни от едра любов.
Май лошо живяхме: все търсехме правда,
все търсехме вяра, надежда, любов,
Но случихме само на злата неправда
и нямахме смелост за златна любов.
А вече е късно, сребреят косите
и *тихото стъпва на пръсти край нас.
Изстинали чувства, се вгнездват в душите…
Луната с тъга ни поглежда в анфас!
Небето - доброто, съвсем благосклонно
навежда челото

за поздрав, към нас!

 

Литатру
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...