17 янв. 2024 г., 23:31

Години се трупат

691 2 2

Години се трупат
(Онегинска строфа)

Автор - Величка Николова – Лита


Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф!
Натрупахме болки тревожни в душите
и късчета дребни от едра любов.
Май лошо живяхме: все търсехме правда,
все търсехме вяра, надежда, любов,
Но случихме само на злата неправда
и нямахме смелост за златна любов.
А вече е късно, сребреят косите
и *тихото стъпва на пръсти край нас.
Изстинали чувства, се вгнездват в душите…
Луната с тъга ни поглежда в анфас!
Небето - доброто, съвсем благосклонно
навежда челото

за поздрав, към нас!

 

Литатру
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...