Години се трупат
(Онегинска строфа)
Автор - Величка Николова – Лита
Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф!
Натрупахме болки тревожни в душите
и късчета дребни от едра любов.
Май лошо живяхме: все търсехме правда,
все търсехме вяра, надежда, любов,
Но случихме само на злата неправда
и нямахме смелост за златна любов.
А вече е късно, сребреят косите
и *тихото стъпва на пръсти край нас.
Изстинали чувства, се вгнездват в душите…
Луната с тъга ни поглежда в анфас!
Небето - доброто, съвсем благосклонно
навежда челото
за поздрав, към нас!
Литатру
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени