Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
9 авг. 2020 г., 19:25

Голгота 

  Поэзия
939 5 19

Две ръце протегнати

две сърца разбити

две съдби разминати

две рани непокрити.

Две звезди изгаснали

две реки пресъхнали

птици две замлъкнали

ела и бор помръкнали.

Светът, пустинен

и бездомен

вие глутница 

от ветрове

дори миражът в него

е злокобен

една Любов

разкъсана на две.

 

Ноември,2015

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пепи,благодаря за присъствието.Поздрав и на теб!
  • Като двете части на монетата: хем са заедно, хем не са!
    Поздрав!
  • Иржи,така е.Всяко от сърцата има своята Голгота.Всяка част от
    разкъсаната любов си има своя съдба.Радвам се че винаги ме навестяваш.
  • Всеки в живота си качва някаква Голгота, но оная, лиричната, сърдечната е най- тежка!...Само, че от моя "житейски опит", никога еднакво две сърца не изкачват еднакво тежко такава голгота! Същото е, когато на гарата с влака заминава някой и го изпраща някой...Този във влака не скърби за раздялата толкова, колкото оставащия на перона...Двете парчета на разкъсаната любов никога не са еднакви...Точно като в раздялата на гарата...Много неща ми напомни, Гавраиле, с този стих....
  • Благодаря ти,Юри!
  • Ник,признателен съм ти за добрите думи.Винаги откриваш най-добрия начин за насърчаване.С благодарност!
  • Светулка,надеждата винаги ни спасява накрая.Поздрав!
  • Мариана,в самотата винаги има много тъга.Благодаря за присъствието.
  • Иване,поздрав и от мен.Хубаво лято и вдъхновение.
  • Красимира,наистина много интересна тема за философски размисли навеждаш в коментара си.Желая ти хубави летни дни!
  • Колко тъжно може да бъде числото две...
  • Много е тъжно, но истинско!
    И аз обичам поезията ти Гавраил!
  • Печално... остава надеждата вече да е добило давност.
  • Хубав, но тъжен стих! Почувствах го! Поздравления, Гавраил!
  • Дали е разкъсана на две или събрана в едно, любовта носи белега на обреченост, така сме създадени. Самотата ли боли повече или любовта, когато ни отнема самотата..
  • Стойчо,винаги с интерес чета коментарите ти защото в тях успяваш да разкриваш и ненаписаното между редовете.Благодаря!
  • Две.И никъде едно...Тъжно и още...
    сякаш обречени дни;И безсънни нощи.
    Обичам поезията ти, Гавраил, защото намирам близка до природата ми сетивност!
    Поздравления!
  • Благодаря ти,приятелю!
  • Болезнено.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??