Горчива камбана

Горчива песен на камбана в тишината.

Словата ù - сълзици на сърдечен плач.

Боли я - хората заробват свободата.

Не светлина - душите пълни са със здрач.

Когато тя ни призовава за молитва,

човекът продължава лепкаво да  спи...

Изстиналата вяра вече е реликва.

Свещта на добродетелите се топи.

Все повече - поклонниците на мамона.

На преклонение - пак златният телец.

Сърцата обковани са със тежка броня...

Съкровищата ни - храната на молец.

Камбаната надява се да бъде чута.

За пустотата на живота й е жал.

Човек, докато търси пътя, все се лута

и страшно - пред широката врата е спрял...

Докато не е късно, тя предупреждава -

да чуе, който има за това уши.

И чака, сред всеобщата суетна врява,

да дойде ден - в сърцата ни да прозвъни.