Горчива камбана
Горчива песен на камбана в тишината.
Словата ù - сълзици на сърдечен плач.
Боли я - хората заробват свободата.
Не светлина - душите пълни са със здрач.
Когато тя ни призовава за молитва,
човекът продължава лепкаво да спи...
Изстиналата вяра вече е реликва.
Свещта на добродетелите се топи.
Все повече - поклонниците на мамона.
На преклонение - пак златният телец.
Сърцата обковани са със тежка броня...
Съкровищата ни - храната на молец.
Камбаната надява се да бъде чута.
За пустотата на живота й е жал.
Човек, докато търси пътя, все се лута
и страшно - пред широката врата е спрял...
Докато не е късно, тя предупреждава -
да чуе, който има за това уши.
И чака, сред всеобщата суетна врява,
да дойде ден - в сърцата ни да прозвъни.
© Върбан Колев All rights reserved.