Jun 2, 2015, 10:03 PM

Горчива камбана

  Poetry » Civic
597 0 1

Горчива камбана

 

Горчива песен на камбана в тишината.

Словата ù - сълзици на сърдечен плач.

Боли я - хората заробват свободата.

Не светлина - душите пълни са със здрач.

Когато тя ни призовава за молитва,

човекът продължава лепкаво да  спи...

Изстиналата вяра вече е реликва.

Свещта на добродетелите се топи.

Все повече - поклонниците на мамона.

На преклонение - пак златният телец.

Сърцата обковани са със тежка броня...

Съкровищата ни - храната на молец.

Камбаната надява се да бъде чута.

За пустотата на живота й е жал.

Човек, докато търси пътя, все се лута

и страшно - пред широката врата е спрял...

Докато не е късно, тя предупреждава -

да чуе, който има за това уши.

И чака, сред всеобщата суетна врява,

да дойде ден - в сърцата ни да прозвъни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбан Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...