1. Думите ти твърди,

кротко устните напускат,

наоколо на чар ухае,

страст от погледа полита,

сърцето в живота бяга,

времето препуска.

2. Букет е ръката ти красива,

за всеки добро прави,

нежност в петопръстието събира,

дланта ти с нежна сила,

рамото на тежестта издържа,

не бягат от болката гърдите.

3. Стъпваш сякаш във небето,

леко полита фантазията дълбока,

откриват се след туй на чистота крилете,

не ангел си но мога да те виждам,

създание красиво със множество лица,

повече от на пъстра пеперуда.

4. Вълчицата във душата се открива,

не желаеща да е в глутницата сива.

Желание за истински инстинкти,

за чувства повече от шест,

за вярата повече в сърцето,

за истинска фантазия- за Любовта.

5.Сълзите вълците си не пилеят,

давят ги само във роса.

Слънцето казината им огрява,

след кървавата нощ,

в зората кротка се прибират,

чакат следваща Луна.