/Посвещавам на моя много пораснал син./

Силен си, и даже независим, сине!
Колко неусетно времето измина!
Знам, не ти е нужна вече помощта ми.
Колко се гордея, че си от кръвта ми!

Бавно остарявам с жълтите албуми – 
там ги чувам често първите ти думи.
Там ги виждам ясно първите ти крачки,
спомням си подробно твоите играчки.

Спомням си, когато плака за кутрето...
Помня, как ме моли, да осиновим детето -
нямало си майка, беше ти приятел...
Можех само, мама, подаръци да пратя.

Днес, ти правиш, сине, същото което,
още като малък, чувстваше сърцето.
Горда съм със тебе, силна и спокойна,
че в сърцето мъжко, чувствата са стройни!

Вярвам, че ще вдъхнеш у децата твои
същото трептене, коeто е и мое!
Вярвам, че нещата от живота кратък,
мъдър и уверен, би предал нататък!

21. 01. 2018 г.