8.03.2018 г., 11:26

Гордея се

1K 0 1

/Посвещавам на моя много пораснал син./

 

Силен си, и даже независим, сине!
Колко неусетно времето измина!
Знам, не ти е нужна вече помощта ми.
Колко се гордея, че си от кръвта ми!

 

Бавно остарявам с жълтите албуми – 
там ги чувам често първите ти думи.
Там ги виждам ясно първите ти крачки,
спомням си подробно твоите играчки.

 

Спомням си, когато плака за кутрето...
Помня, как ме моли, да осиновим детето -
нямало си майка, беше ти приятел...
Можех само, мама, подаръци да пратя.

 

Днес, ти правиш, сине, същото което,
още като малък, чувстваше сърцето.
Горда съм със тебе, силна и спокойна,
че в сърцето мъжко, чувствата са стройни!

 

Вярвам, че ще вдъхнеш у децата твои
същото трептене, коeто е и мое!
Вярвам, че нещата от живота кратък,
мъдър и уверен, би предал нататък!

 

21. 01. 2018 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...