/Посвещавам на моя много пораснал син./
Силен си, и даже независим, сине!
Колко неусетно времето измина!
Знам, не ти е нужна вече помощта ми.
Колко се гордея, че си от кръвта ми!
Бавно остарявам с жълтите албуми –
там ги чувам често първите ти думи.
Там ги виждам ясно първите ти крачки,
спомням си подробно твоите играчки.
Спомням си, когато плака за кутрето...
Помня, как ме моли, да осиновим детето -
нямало си майка, беше ти приятел... ...