Гордост

2 мар. 2011 г., 22:26

Поэзия » Гражданская

692 1 3

Потомци сме на племе непокорно,

воювало със страшни врагове.

Потомци сме на племе непреклонно,

запазило духа ни български да не умре.

Царе, боили, ханове, боляри

врага са срещали със меч в ръка,

живота си безценен те са дали

да бранят родната, свещената земя.

Човешките си корени отсекли,

отрекли се от дом, жена, деца.

Мъже със идеали горди, светли,

неподвластни даже на смъртта.

Пет века в робски мрак живели -

духът им робски нивга не е бил.

Пет века робски гнет търпели -

заветът на дедите ги крепил.

Били са горди, всеотдайни, смели -

мъже, жени и старци, и деца.

През вихъра на времето вървели -

безброй сълзи и всичките сълзи в една.

•••

За да сме тук!

За да ни има!

Кръвта си са пролели

стотици предани мъже.

В душите си преплели те мечтите

за горд и силен български народ!

Дори във вечността на дните

да пребъде древният ни род.

•••

Къде са днеска тези идеали,

къде са гордите мъже?

Царуват днес продажни твари

и кланят се на грозни богове!

penkovs (Стоян Пенков)

2011-03-03T06:16:13+02:00

Поклон за стиха Румяна!
abagar (Васил Бориславов)

2011-03-03T05:30:04+02:00

Привет!
Честит празник!
Поздравления за написаното!!!
С поздрав:
http://www.youtube.com/watch?v=gEkdxk81s_E&feature=related
Kainarji (Яна Монева)

2011-03-02T22:47:21+02:00

Много хубаво!! Четейки го аз се почуствах горда от произхода си, от миналото на страната ни и от всеотдайноста на нашите деди дали живота си за нас и за нашата свобода. Жалко само че последните редове за продажните твари съдържат толкова истина. България се нуждае от хора с по-ценностни идеали.