Mar 2, 2011, 10:26 PM

Гордост

  Poetry » Civic
923 1 3

                                                  

 

Потомци сме на племе непокорно,

воювало със страшни врагове.

Потомци сме на племе непреклонно,

запазило духа ни български да не умре.

 

Царе, боили, ханове, боляри

врага са срещали със меч в ръка,

живота си безценен те са дали

да бранят родната, свещената земя.

 

Човешките си корени отсекли,

отрекли се от дом, жена, деца.

Мъже със идеали горди, светли,

неподвластни даже на смъртта.

 

Пет века в робски мрак живели -

духът им робски нивга не е бил.

Пет века робски гнет търпели -

заветът на дедите ги крепил.

 

Били са горди, всеотдайни, смели -

мъже, жени и старци, и деца.

През вихъра на времето вървели -

безброй сълзи и всичките сълзи в една.

 

•••

За да сме тук!

За да ни има!

Кръвта си са пролели

стотици предани мъже.

В душите си преплели те мечтите

за горд и силен български народ!

Дори във вечността на дните

да пребъде древният ни род.

 

•••

Къде са днеска тези идеали,

къде са гордите мъже?

Царуват днес продажни твари

и кланят се на грозни богове!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поклон за стиха Румяна!
  • Привет!
    Честит празник!
    Поздравления за написаното!!!
    С поздрав:
    http://www.youtube.com/watch?v=gEkdxk81s_E&feature=related
  • Много хубаво!! Четейки го аз се почуствах горда от произхода си, от миналото на страната ни и от всеотдайноста на нашите деди дали живота си за нас и за нашата свобода. Жалко само че последните редове за продажните твари съдържат толкова истина. България се нуждае от хора с по-ценностни идеали.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...