25 авг. 2013 г., 15:40

Горските деца

689 0 0

Рано, рано сутринта

стават "грските деца".

Мечо с лапа се потърква,

с крясък цялата гора побърква.

Хитрата Лисанка-готованка,

бавно става тая поспаланка.

От хралупата глава подава,

за да види как петела буди всички -

големи и мънички.

Баба костенурка 

от тъмни зори

към селото крачи,

че не ù спори.

Зайко-Байко зъбките измива,

сок от моркови изпива,

но закуската пропуска -

тича с колелото 

по баира да се спуска.

Но... гладен сили няма 

колелото да върти.

Дружно всички се събират

и от смях премират.

Таралежът на кълбо,

вълчо с кърваво ухо

и сърничката дотича

да не изтърве -

на гладен Зайко

как се смеят 

всички от сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...