28 июн. 2018 г., 22:36

Горско приключение

913 0 1

Живееше далече в планината сама, млада коза 

дива, упорита и луда - жена! 

 

Живееше самотно дивата коза 

не срещаше животни в дивата гора.

 

Веднъж падна мрак, небето стана сиво 

и тъжна почувства се козата в нощта .

Започна да пристъпва бавно, боязливо 

покрай нея някой неусетно профуча.

 

- "Кой си ти ?" - попита тя някак колебливо,

а той обърна се и я погледна закачливо.

 

С бавни стъпки пред нея появи се великия муфлон,

напери се и застана на преден фон.

 

- "За теб дошъл съм моя козичке, теб да утеша

и моите рога с твоите да сплета."

 

Преплетоха рога двамата в нощта,

така зароди се между тях любовта.

 

Появи се чувство, ново тъй прекрасно 

една любов голяма и взривоопасна.

 

Козата вече не беше самотна, а щастлива 

почувства се като горска самодива 

 

Христина Кузмич 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Кузмич Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...