Живееше далече в планината сама, млада коза 

дива, упорита и луда - жена! 

Живееше самотно дивата коза 

не срещаше животни в дивата гора.

Веднъж падна мрак, небето стана сиво 

и тъжна почувства се козата в нощта .

Започна да пристъпва бавно, боязливо 

покрай нея някой неусетно профуча.

- "Кой си ти ?" - попита тя някак колебливо,

а той обърна се и я погледна закачливо.

С бавни стъпки пред нея появи се великия муфлон,

напери се и застана на преден фон.

- "За теб дошъл съм моя козичке, теб да утеша

и моите рога с твоите да сплета."

Преплетоха рога двамата в нощта,

така зароди се между тях любовта.

Появи се чувство, ново тъй прекрасно 

една любов голяма и взривоопасна.

Козата вече не беше самотна, а щастлива 

почувства се като горска самодива 

Христина Кузмич