17 авг. 2025 г., 15:23

Гозба

227 1 1
                     Гозба 

 

 

Отдавна българката е призната,

най-вкусни гозби готви и поднася тя.

От рецепта стара от някога позната,

тя с малко продукти прави чудеса!

 

Старото гърне отново над огъня къкри,

вкусен стар боб с чушки в него ври.

В старата камина готви  както някога,

спомня си тя заръките на майка и бабата!

 

Ще дойде от нивата мъжът и уморен,

ще го нагости с боб и наденица булката.

А той ще и се усмихне и прегърне спокоен

ще има чорба за него и за дребните деца.

 

Българската трапеза никога не е богата,

сиромашка е, има каквото е Бог дал!

Важно е да са сити големите и децата,

че работа ги чака на следващия ден!

 

И така ден след ден живота си минава,

пак българката запретнала е ръкави.

Тя питка ще омеси, баница ще направи,

ще зарадва и ще нахрани мъж и деца.

 

И аз си имам такава готвачка у дома,

с вкусни гозби ме гощава милата жена.

Със стари рецепти от баба си, от някога,

тя готви, прави кулинарни чудеса!

Усмихвам и се и благодаря с целувка една!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...