26 янв. 2020 г., 12:25  

Господар на много

978 0 0

Мечта- да докосна твоята ръка

за мене друго важно няма.

Постепенно забравих всичко друго аз така,

замъглено от мечтата да сме двама.

 

В плен пленница на безразличието зловещо

Поредната ти нова, поредната робиня...

Понеже си магия и сиянието горещо,

Понеже моя глас е глас в пустиня.

 

Ти не молиш никого, всеки ти се моли

Предпочитам мене да погубиш вместо тях

Милите са нежни,аз свикнала с неволи,

ще понасям леко поредния към мене грях.

 

Не виждам в тебе всичкото прекрасно,

за капчица добро гледах да се заловя

Нищо! Нищо! Само желанието ми страстно 

намерих в огледалото на твоята душа

 

Не ме определяй с "унила"

В нещастието ми не рови

Виждаш, че протеста вече съм склонила

в чакане на твойте попълнения нови

 

Всеки ти се моли. Моля ти се да я видя

Мила е! Преди и в мене щастието блестеше

Да,добре! Спирам. Ще си отида.

Повикай ме отново, когато имаш нужда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмигюл Хаджиеминова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...