Господар на много

Мечта- да докосна твоята ръка

за мене друго важно няма.

Постепенно забравих всичко друго аз така,

замъглено от мечтата да сме двама.

В плен пленница на безразличието зловещо

Поредната ти нова, поредната робиня...

Понеже си магия и сиянието горещо,

Понеже моя глас е глас в пустиня.

Ти не молиш никого, всеки ти се моли

Предпочитам мене да погубиш вместо тях

Милите са нежни,аз свикнала с неволи,

ще понасям леко поредния към мене грях.

Не виждам в тебе всичкото прекрасно,

за капчица добро гледах да се заловя

Нищо! Нищо! Само желанието ми страстно 

намерих в огледалото на твоята душа

Не ме определяй с "унила"

В нещастието ми не рови

Виждаш, че протеста вече съм склонила

в чакане на твойте попълнения нови

Всеки ти се моли. Моля ти се да я видя

Мила е! Преди и в мене щастието блестеше

Да,добре! Спирам. Ще си отида.

Повикай ме отново, когато имаш нужда.