Господар на много
Мечта- да докосна твоята ръка
за мене друго важно няма.
Постепенно забравих всичко друго аз така,
замъглено от мечтата да сме двама.
В плен пленница на безразличието зловещо
Поредната ти нова, поредната робиня...
Понеже си магия и сиянието горещо,
Понеже моя глас е глас в пустиня.
Ти не молиш никого, всеки ти се моли
Предпочитам мене да погубиш вместо тях
Милите са нежни,аз свикнала с неволи,
ще понасям леко поредния към мене грях.
Не виждам в тебе всичкото прекрасно,
за капчица добро гледах да се заловя
Нищо! Нищо! Само желанието ми страстно
намерих в огледалото на твоята душа
Не ме определяй с "унила"
В нещастието ми не рови
Виждаш, че протеста вече съм склонила
в чакане на твойте попълнения нови
Всеки ти се моли. Моля ти се да я видя
Мила е! Преди и в мене щастието блестеше
Да,добре! Спирам. Ще си отида.
Повикай ме отново, когато имаш нужда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмигюл Хаджиеминова Всички права запазени