Господи, върни ми го
Кажи ми какво са ти сторили!
Кой и кога те е наранил така?
Не се плаши от мене, няма да позволя,
ще те пазя и закрилям...
Да те ранят отново няма да допусна.
Не си отивай, аз съм нищо без теб,
остани... не знам кога точно се случи...
но ако не си до мен, животът ми ще приключи.
Не ти обещавам идеалната съдба,
но наистина ще се старая
заради теб всичко ще направя!
Приятелко, налей ми чаша, налей ми две,
дай ми цялото шише,
нека тази нощ напия моето сърце,
че страх ме е да си призная
как влюбих се в истинско момче....
Кажи ми, как може да съм толкова глупава жена,
че да обикна мъж с цяла душа...
И моля те, не ме убеждавай, че трябва от него да се откажа,
знам, права си, обикнах го, за този грях себе си искам да накажа...
Просто няма да преживея това,
без него да започва деня...
и да го изгубя просто така,
той ме приема като като една илюзия...
***
Да ме беше хванал за косата...
да ме бе блъскал в стената... докато умра,
така нямаше да ме заболи,
както когато ми каза, че от мен си тръгваш ти...
Но винаги ще бъда с него аз,
ще го предпазвам от всичко в този свят,
ще плача с него, ако нещо го натъжи,
ще му помагам да не е сам и с живота да се бори.
Ще го прегръщам всеки път, щом ми позволи,
че го обичам ще издава само блясъкът в очите ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диди Георгиева Все права защищены
