Господинът от камък

4 июн. 2022 г., 06:46 2022-06-04T15:03:35+03:00

Поэзия » Любовная

674 3 3

Прие го с насмешка, едва ли не на шега.

Поканата за кафе ти се стори излишна,

но съгласи се да бъде поредния фарс.

А оказа се всъщност тази среща различна.

Той кротко разкри се от игла до конец,

бе някак си топъл и ведър и благ,

и сякаш носеше гордо невидим венец,

а в очите му дремеше тропически бряг.

Господинът от камък, но с нежните устни...

Ти така си помисли тогава на тръгване.

Ах, само да знаеше, че това изречение

оказа се пълно и вечно сбогуване!

Оттогава си тъжен и мрачен и блед.

Не искам да казвам... дори си по-зле...

Господинът от камък, но с нежните устни,

душата ти, цялата, завинаги взе.

Оттогава го търсиш. Напълно напразно!

Счупен съвсем от безкрайно поправяне,

ти тайно копнееш пак да ги зърнеш -

онези очи със тропично сияние.

Не са в киното, бара, онова заведение,

няма ги никъде по тези улици пусти.

Ала търсиш все още едничко видение -

на господина от камък с най-нежните устни...

Kamito_567 (Камелия Илиева)

2022-06-29T01:29:09+03:00

Много ми хареса, особено края!
Самодива (Вики)

2022-06-04T16:47:34+03:00

Добре дошъл!
щураче (любимка)

2022-06-04T13:04:56+03:00

Хубаво, като изключа грапавините. Притежава индивидуалност, липсва клиширана мисъл, липсват метафорични тежести, което ми харесва и го ценя. Ти гей ли си?